Селско стопанство

 

 

Площта на земеделските земи в община Медковец е 176386дка или 92.3% от територията на общината . Преобладаващи са частните земеделски стопанства с относително малки парцели земя.

Основните земеделски структури са:, арендатори, частни кооперации, частни семейни стопанства и лични стопанства.

По начин на трайно ползване земеделските земи са: ниви, лозя, трайни насаждения, ливади.

Броят на земеделските стопанства в община Медковец e 440. В общината преобладава равнинният релеф, което е основна предпоставка средната ИЗП на земеделските стопанства да е една от най-големите – 330дка средна ИЗП


  Данни на НСИ

 

 

Община Медковец - Разпределение на земеделските стопанства според размера на използваната земеделска площ (ИЗП) - 2011 г.

 

< 0.1

0.1-4.9

5.0-9.9

10.0-19.9

20.0-49.9

50.0-99.9

100.0-499.9

>=500.0

Общо за общината

Брой стопанства

3

191

17

34

54

37

59

45

440

ИЗП (дка)

 

115.3

109.6

457.3

1702.3

2587.8

12974

127704

145650

Източник: ОД "Земеделие", Монтана

         

 

43% от земеделските стопанства (191бр.) са с размер на ИЗП[1] от 0.1 до 5дка, но те включват само 0.1% от използваната земеделска площ. Най-големите по площ (над 100дка) земеделски стопанства са значителен брой – 104,като в тях е съсредоточена 97% от ИЗП.

 

Растениевъдство

За периода 2007-2012г. се наблюдава нарастване на засетите площи



  Използваната земеделска площна стопанствата включва обработваемата им земя, трайните насаждания, постоянно затревените площи и семейните градини. В ИЗП на стопанствата не се включват колективно ползваните от няколко стопанства общи площи за паша на животните.

Вид култура, засети площи (дка)

2007 - 2008 г.

2008 - 2009 г.

2009 - 2010 г.

2010 - 2011 г.

Пшеница

43640

54147

47570

45760

Ечемик

5950

10772

11040

3930

Тритикале

150

1354

900

370

Маслодайна рапица

750

   

400

Пролетен ечемик

530

     

Царевица за зърно

14790

10595

12170

17050

Силажна царевица

       

Маслодаен слънчоглед

40070

34000

33230

45310

Овес

 

526

526

1225

Картофи

       

Лозя винени

680

680

680

680

Лозядесертни

23

23

23

23

Малини

27

27

27

27

Ягоди

4

4

4

3

Вишни

343

81

81

343

Праскови

       

Сливи

15

10

 

29

Ябълки

40

20

20

50

Общо

107012

112239

106271

115200

Източник: ОД "Земеделие", Монтана

   

 

 

 

Най-много нарастват засетите площи с маслодаен слънчоглед, пшеница и царевица за зърно. След период на намаление през последните години се наблюдава стабилизиране на площите на овощните насаждения.

 

 

 

Видовете култури според засетите площи през стопанската година 2011-2012 са: пшеница (41.7% от засетите площи) и маслодаен слънчоглед (също 41.7% от засетите площи). С висок дял са и площите на царевицата за зърно (12.7%) и ечемика (3.2%). Останалите видове култури обхващат общо под 1% от засетите площи.

 

Основните аспекти в развитието на растениевъдството в общината са следните:

-Селското стопанство е основна икономическа дейност в общината;

-Арендуването на земята от частни земеделски стопани се утвърждава като форма на стопанисване;

-Съществуват голям брой малки по площ поземлени парцели;

-Основни земеделски култури са зърнените и маслодайните;

-Интензивни култури (ягоди, малини, зеленчуци) няма възможност да се отглеждат поради лошото състояние на хидромелиоративните съоръжения;

-Налице са обективни условия за развитие на основните и традиционни земеделски култури, основани на принципите на биологично производство.

 

Разпределението на земеделските култури на територията на общината е в зависимост от релефа, почвеното разнообразие, микроклиматичните особености и др.

Важна роля за развитието на растениевъдството имат хидромелиорациите. Напояваните площи в общината по видове култури са представени

Стопанска година, култура

2008 - 2009 г.

2009 - 2010 г.

2010 - 2011 г.

Пшеница

359

281

345

Ечемик

319

271

375

Тритикале

340

396

327

Рапица

   

125

Маслодаен слънчоглед

219

177

195

Царевица за зърно

443

424

475

За отделните периоди напояваните площи не се изменят съществено. Като цяло делът на напояваните площи е малък. Основен проблем е лошото техническо състояние на изградените напоителни полета.

 

Животновъдство

Богатата фуражна база, традицията в поддържане на племенни стада са били предпоставка за добре развито животновъдство до края на изминалия век.

През последните години делът на животновъдството и на отглежданите животни непрекъснато намалява. Една от най-важните причини за това е преминаването на животновъдството в общината почти изцяло в дребния, основно семеен частен сектор, където няма условия за стопански ефективна концентрация и за въвеждане на съвременни технологии при отглеждане на голям брой животни, независимо от наличието на естествени ливади, мери и пасища.

Важна роля за стабилизиране на подотрасъла има арендуването, както и развитието на животновъдство, базирано на местни породи, фуражи и пасища, развитие на фуражното растениевъдство.

 

 

 

 

 

 

43% от земеделските стопанства (191бр.) са с размер на ИЗП[1] от 0.1 до 5дка, но те включват само 0.1% от използваната земеделска площ. Най-големите по площ (над 100дка) земеделски стопанства са значителен брой – 104,като в тях е съсредоточена 97% от ИЗП.

 

Растениевъдство

За периода 2007-2012г. се наблюдава нарастване на засетите площи



  Използваната земеделска площна стопанствата включва обработваемата им земя, трайните насаждания, постоянно затревените площи и семейните градини. В ИЗП на стопанствата не се включват колективно ползваните от няколко стопанства общи площи за паша на животните.