Селско стопанство
Площта на земеделските земи в община Медковец е 176386дка или 92.3% от територията на общината . Преобладаващи са частните земеделски стопанства с относително малки парцели земя.
Основните земеделски структури са:, арендатори, частни кооперации, частни семейни стопанства и лични стопанства.
По начин на трайно ползване земеделските земи са: ниви, лозя, трайни насаждения, ливади.
Броят на земеделските стопанства в община Медковец e 440. В общината преобладава равнинният релеф, което е основна предпоставка средната ИЗП на земеделските стопанства да е една от най-големите – 330дка средна ИЗП
Община Медковец - Разпределение на земеделските стопанства според размера на използваната земеделска площ (ИЗП) - 2011 г. |
|||||||||
< 0.1 |
0.1-4.9 |
5.0-9.9 |
10.0-19.9 |
20.0-49.9 |
50.0-99.9 |
100.0-499.9 |
>=500.0 |
Общо за общината |
|
Брой стопанства |
3 |
191 |
17 |
34 |
54 |
37 |
59 |
45 |
440 |
ИЗП (дка) |
115.3 |
109.6 |
457.3 |
1702.3 |
2587.8 |
12974 |
127704 |
145650 |
|
Източник: ОД "Земеделие", Монтана |
43% от земеделските стопанства (191бр.) са с размер на ИЗП[1] от 0.1 до 5дка, но те включват само 0.1% от използваната земеделска площ. Най-големите по площ (над 100дка) земеделски стопанства са значителен брой – 104,като в тях е съсредоточена 97% от ИЗП.
Растениевъдство
За периода 2007-2012г. се наблюдава нарастване на засетите площи
Използваната земеделска площна стопанствата включва обработваемата им земя, трайните насаждания, постоянно затревените площи и семейните градини. В ИЗП на стопанствата не се включват колективно ползваните от няколко стопанства общи площи за паша на животните.
Вид култура, засети площи (дка) |
2007 - 2008 г. |
2008 - 2009 г. |
2009 - 2010 г. |
2010 - 2011 г. |
Пшеница |
43640 |
54147 |
47570 |
45760 |
Ечемик |
5950 |
10772 |
11040 |
3930 |
Тритикале |
150 |
1354 |
900 |
370 |
Маслодайна рапица |
750 |
400 |
||
Пролетен ечемик |
530 |
|||
Царевица за зърно |
14790 |
10595 |
12170 |
17050 |
Силажна царевица |
||||
Маслодаен слънчоглед |
40070 |
34000 |
33230 |
45310 |
Овес |
526 |
526 |
1225 |
|
Картофи |
||||
Лозя винени |
680 |
680 |
680 |
680 |
Лозядесертни |
23 |
23 |
23 |
23 |
Малини |
27 |
27 |
27 |
27 |
Ягоди |
4 |
4 |
4 |
3 |
Вишни |
343 |
81 |
81 |
343 |
Праскови |
||||
Сливи |
15 |
10 |
29 |
|
Ябълки |
40 |
20 |
20 |
50 |
Общо |
107012 |
112239 |
106271 |
115200 |
Източник: ОД "Земеделие", Монтана |
Най-много нарастват засетите площи с маслодаен слънчоглед, пшеница и царевица за зърно. След период на намаление през последните години се наблюдава стабилизиране на площите на овощните насаждения.
Видовете култури според засетите площи през стопанската година 2011-2012 са: пшеница (41.7% от засетите площи) и маслодаен слънчоглед (също 41.7% от засетите площи). С висок дял са и площите на царевицата за зърно (12.7%) и ечемика (3.2%). Останалите видове култури обхващат общо под 1% от засетите площи.
Основните аспекти в развитието на растениевъдството в общината са следните:
-Селското стопанство е основна икономическа дейност в общината;
-Арендуването на земята от частни земеделски стопани се утвърждава като форма на стопанисване;
-Съществуват голям брой малки по площ поземлени парцели;
-Основни земеделски култури са зърнените и маслодайните;
-Интензивни култури (ягоди, малини, зеленчуци) няма възможност да се отглеждат поради лошото състояние на хидромелиоративните съоръжения;
-Налице са обективни условия за развитие на основните и традиционни земеделски култури, основани на принципите на биологично производство.
Разпределението на земеделските култури на територията на общината е в зависимост от релефа, почвеното разнообразие, микроклиматичните особености и др.
Важна роля за развитието на растениевъдството имат хидромелиорациите. Напояваните площи в общината по видове култури са представени
Стопанска година, култура |
2008 - 2009 г. |
2009 - 2010 г. |
2010 - 2011 г. |
Пшеница |
359 |
281 |
345 |
Ечемик |
319 |
271 |
375 |
Тритикале |
340 |
396 |
327 |
Рапица |
125 |
||
Маслодаен слънчоглед |
219 |
177 |
195 |
Царевица за зърно |
443 |
424 |
475 |
За отделните периоди напояваните площи не се изменят съществено. Като цяло делът на напояваните площи е малък. Основен проблем е лошото техническо състояние на изградените напоителни полета.
Животновъдство
Богатата фуражна база, традицията в поддържане на племенни стада са били предпоставка за добре развито животновъдство до края на изминалия век.
През последните години делът на животновъдството и на отглежданите животни непрекъснато намалява. Една от най-важните причини за това е преминаването на животновъдството в общината почти изцяло в дребния, основно семеен частен сектор, където няма условия за стопански ефективна концентрация и за въвеждане на съвременни технологии при отглеждане на голям брой животни, независимо от наличието на естествени ливади, мери и пасища.
Важна роля за стабилизиране на подотрасъла има арендуването, както и развитието на животновъдство, базирано на местни породи, фуражи и пасища, развитие на фуражното растениевъдство.
43% от земеделските стопанства (191бр.) са с размер на ИЗП[1] от 0.1 до 5дка, но те включват само 0.1% от използваната земеделска площ. Най-големите по площ (над 100дка) земеделски стопанства са значителен брой – 104,като в тях е съсредоточена 97% от ИЗП.
Растениевъдство
За периода 2007-2012г. се наблюдава нарастване на засетите площи