Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото

спасение.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а

последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се

прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Според българските

народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в

нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на

празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.

Народните вярвания гласят

още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.